Колебанията, страховете и усмивките

DSCF7143.JPG

ДА ИГРАЕШ, ДА ЯДЕШ ИЛИ ДА СЕ ПЪРЗАЛЯШ С ШЕЙНА?

Да живееш самостоятелно

Хората, които трудно споделят желанията и потребностите си, се нуждаят от специално разбиране. Средата, в която живеят, трябва да се научи да тълкува техните знаци и реакции. Колко фантазия, търпение и сила са необходими за това разказва Урсула Хофман – майка на Ане – дете с множествени увреждания.

На пръв поглед ние сме едно съвсем нормално семейство - родители и четири деца на възраст между 11 и 23 години. По-наблюдателните обаче бързо ще забележат и друго. Всеки опит за словесен контакт с нашата най-малка дъщеря – Ане, е обречен на неуспех. Общуването с нея е възможно, но с докосване, прегръдка и приятелски глас. Тогава и тя ще отвърне с широка усмивка и радостен вик. През последните години семейният ни живот и по-специално моят - на майка - коренно се промени. Днес вече мога свободно да говоря за това, но в началото не беше така. Понякога изпитвам едновременно и яд, и тъга, когато заради моята специална дъщеря плановете и намеренията ми за пореден път се провалят. След такива моменти обаче настъпват дни на щастие – от това, че Ане ме учи какво всъщност е значимото в живота и че сам по себе си той е много ценен. Споделям всичко това, защото Ане често е била на смъртно легло. Днес искам да дам сила на семействата, които имат специално дете. Преди 7 години създадох родителски колектив, в който днес членуват около 30-40 семейства. Всички ние сме свързани с една невидима нишка – нашите специални деца. Това ни прави силни. Всеки човек ежедневно е застрашен от увреждане, причинено било от злополука, било от болест. Уврежданията са част от живота. За съжаление много хора от обществото и политиката премълчават това.