Колебанията, страховете и усмивките

moedete_big_logo.jpg

ПОЧТИ ВИНАГИ ИМА ШАНС

текст: Кристин Йоинг; снимки: Катрин Хармс

Без завършено образование, без професионално обучение, без желание. Но въпреки това с шанс. От образователния проект за кариерно развитие на Центъра за подпомагане GaraGe в Лайпциг младежите научават, че могат да вземат живота в собствените си ръце. И че е възпитано да казваш „Добро утро”. За участниците и преподавателите проектът е голямо предизвикателство, изпълнено с провали, но и с много надежди и успехи.

На бетонния под лежи дървена колона за афиши. До нея са застанали двама млади мъже, облечени в гащеризони. Съвсем наблизо трион реже шперплатови плоскости, а шумът му прави разговора между тях невъзможен. По-младият мъж държи в ръката си четка за рисуване, която току-що е натопил в лепило. В това време другият е хванал чук. На лявата му ръка е татуирано името Менди, а на дясната с черни букви е изписано „Той е добро момче” ‑ от едноименната песен на германски рап изпълнител. Мъжът взема дъска от масата и я доближава до колоната. С четири точни удара забива един пирон дълбоко в дървото. Колегата му кимва и нанася лепило и на следващата дъска. Ивица след ивица, така че нито едно място да не остане сухо. Давид, който е на 20, и Кристиан ‑ на 26, са добър екип. Всяко движение е на мястото си – дори без думи.

През последните няколко седмици двамата мъже работят заедно върху направата на колоната за афиши. След няколко дни трябва да е готова. Така са обещали на „шефката” и не искат да я разочароват. Ангелика Трегер-Нестлер ‑ енергична жена с къса руса коса, сини дънки и перлени обици ‑ много се радва на ангажираността на своите възпитаници. 53-годишната Ангелика е управител на GaraGe ‑ технологичен център за младежи, подкрепен от Сдружението на германските инженери. В стария индустриален район на Лайпциг тя ръководи едногодишен проект за професионална квалификация на младежи. Тук се подготвят за бъдеща реализация или професионално обучение хора между 18 и 27 години.

От подобен тип инициативи има спешна необходимост. В Германия живеят 1,5 милиона младежи без професионална квалификация и перспектива за работа – това представлява около 17% от възрастовата група на 20 до 29-годишните. „В рамките на GaraGe обясняваме на участниците какво се очаква от тях на пазара на труда и ги подготвяме за това. Освен предмети като математика, немски и английски при нас се набляга и на реториката, подготовката за кандидатстване за работа, както и на курсове, свързани с конкретни професии.” За намирането на работа след завършване на курсовете за обучение от GaraGe си сътрудничат с мрежа от 250 предприятия, сдружения и образователни институции от регионален и национален мащаб. „Често от нашите партньори получаваме запитвания за хора, обучени за определени професии. В такива случаи се опитваме целенасочено да подготвим нашите участници”, казва Ангелика Трегер-Нестлер.

За шестте години съществуване на GaraGe Ангелика Трегер-Нестлер е видяла много млади хора, които идват и си отиват. Всяка година те са около 20 до 30 души. Някои от тях са прекъснали училище, други са завършили успешно, но въпреки това не са успели да си намерят място за професионално обучение.

„Те просто са изпаднали от системата. Опитваме се чрез индивидуално насърчаване отново да ги вкараме в правия път.” При много от тях липсват основните предпоставки: точност, надеждност, добри обноски. “В началото се учим да казваме „Добър ден” и „Довиждане”, да сваляме шапката си и да се обличаме прилично.”

Проектът успява при около 70% от младите – те си намират работа, подходящо обучение или следващ проект. Давид обаче все още не е сред щастливците. Той участва за втори път, през повечето време работи в сферата на дървообработването. “Когато за първи път дойде при нас, беше невероятно неспокоен. Сега е много по-концентриран, мотивиран и се приспособява по-лесно.” Въпреки това, без да е завършил училище, ще му бъде трудно да си намери място за обучение. „За Давид ми се иска да намерим предприятие, което след стажа да му предложи работа. Професионалното училище не е  за него, затова и специализираното обучение не е перспектива.”

Давид иска да работи като началник-склад. „Вече съм кандидатствал на много места”, казва слабият младеж и поставя парче дърво под електрическата бормашина. Давид иска да работи, не му се мотае безцелно вкъщи, иска сам да си изкарва парите. Сръчно наглася бормашината, която започва да работи с глух шум. Постепенно бургията пробива дървото, а стърготините изскачат от дупката. Давид е доволен от себе си, но само един поглед на 30-годишния ръководител Щефан Франке е достатъчен, за да разбере, че е работил немарливо. „Отбелязал си дупките на око, вместо с шублер. Така дюбелите няма да паснат.” Щефан Франке е дърводелец по образование и иска в рамките на своя едногодишен курс да обучи възпитаниците си на основите на дървообработването. Това, че днес са дошли само трима от общо деветимата участници в курса, не го изважда от равновесие: „Те трябва да се научат да поемат отговорност за действията си. Най-трудно е в началото. Много от тях все още не са подредили живота си. След като видят обаче, че при нас така няма да стане, често променят поведението си.” Всички участници са насочени от Бюрото за безработни и са подписали трудови договори. Който не посещава курсовете редовно, рискува да загуби социалните помощи: „Въпреки това има и такива, които не се справят. Но за нас е успех, дори когато  ни позвънят, за да се откажат.” Проблемите на младите хора са различни: наркотици, неподходяща семейна среда, дългове, лоши приятели. GaraGe им предлага изход, помощ и подкрепа.

Лан-Ан също е попаднала тук чрез Бюрото за безработни. Тя е една от 265 000-те младежи в Германия, които се надяват да намерят място за професионално обучение. Преди половин година, точно преди матурата, 19-годишното момиче от Лайпциг се отказва от всичко. Сега тя участва в курса по медии и комуникации на GaraGe. Днес обаче я очаква едно особено предизвикателство. В Центъра по технологии ще идват на посещение първокласници. Лан-Ан трябва да помогне на децата при отпечатването на малки текстове. „Децата няма да ме вземат насериозно”, споделя Лан-Ан тихо и отмята назад дългата си черна коса. „Изглеждам толкова млада, а съм и ниска.” В началото стои в работилницата, свита до 28-годишния си ръководител Феликс Ете. Няколко минути по-късно обаче взема един син валяк и помага на едно от децата да боядиса буквите. С всяка минута се отпуска все повече, смее се.

„Работата с децата много окуражава участниците, защото им става ясно, че са необходими. Те разбират какво е някой да има нужда от теб”, казва Феликс Ете. „Става въпрос за това да поемаш отговорност, да спазваш срокове. Те знаят, че ако не дойдат, ще подведат малките.” Няколко месеца по-късно участниците вече сами трябва да ръководят децата. „А кой е любимият ви предмет в училище”, пита Лан-Ан една развълнувана група момичета. „Математика” е отговорът, който предизвиква у младата жена учудване. Точно по математика се проваля в дванадесети клас. „Просто нищо не схващах”, казва, „имах все нула точки, или най-ниската оценка”. Семейството й е разочаровано, защото родителите все пак биха искали дъщеря им да следва като по-голямата й сестра. След като напуска училище, Лан-Ан прекарва половин година вкъщи, кандидатства за работа, чака. „Бях самотна”, признава тя, „когато моят трудов посредник от Бюрото за безработни ми разказа за GaraGe, отново осъзнах, че имам перспектива.”

Ангелика Трегер-Нестлер е сигурна, че Лан-Ан има добри шансове още преди края на годината да получи място за професионална квалификация. „През август със сигурност ще започне обучение”, казва директорът. „Лан-Ан трябва да разбере, че не може  винаги да поема по най-лесния път, а понякога е необходимо да се докажеш.” Колегата на Лан-Ан в курса, Феликс, на 20 години, е с едни гърди напред. От две седмици е на стаж в една кантора в Лайпциг. Шансовете след това да получи място за обучение в кантората са добри: „След като завърших 1 гимназиален клас, положението вкъщи беше доста напрегнато и аз просто се понесох по течението”, казва той. „В GaraGe се научих отново да подреждам деня си, пък и се развих в чисто професионално отношение. Днес вече не се страхувам да започна професионално обучение.”

Също и Кристиан, мъжът с татуираните мускулести ръце, се надява да започне стаж през лятото. Той е преминал и през първите си интервюта за работа. Но все още очаква положителен отговор. „Давид, хвани тука, моля те”, подвиква на колегата си. Момчето хваща колоната за афиши с две ръце, за да не се изплъзне. „В началото беше просто едно скеле. От дърво направихме цялата конструкция”, разказва Кристиан, на когото се налага да прекъсне своето професионално обучение за бояджия заради лошите резултати в училище. „Ние наистина имаме желание да участваме в проекта”, казва той и се усмихва на своя ръководител Франке. „Но най-много ми харесва господин Франке. Страхотен е! Той не само ни казва кога грешим, но и ни обяснява как да се поправим.” Според Кристиан времето, прекарано в GaraGe, ще бъде повратен момент в живота му. Чуди се дали скоро отново да не поднови тренировките си по футбол: след работа направо на игрището. Едно ново начало. Далеч от гуляите с приятели –просто да бъде добро момче.

Публикувано за първи път в MENSCHEN das Magazin, 3/2012