Колебанията, страховете и усмивките

DSC_0490.JPG

ИСТОРИЯТА НА ЛЕНДЪН

интервю на Маргарита Столарова

Това е историята на Лендън и неговото семейство, разказана от майка му Сара при срещата ни в Централната детска болница в Торонто през юни 2012 г. Сара е излязла в обедна почивка. Три дни от седмицата тя работи като медицински консултант на деца в неврологичното отделение. В професионалния си живот Сара отговаря за психологическата подготовка на децата и техните родители за предстоящи сложни и донякъде болезнени медицински процедури. Сара е майка на две деца – при срещата ни на 5 и на почти 3 години, и съпруга. Освен за своето семейство тя разказва за ежедневието, радостите и страховете му, за подкрепата и погледите под вежди, както и за своите съкровени желания.

Маргарита Столарова: В България хора с увреждания не се виждат често по улиците. Разкажете ни за сина си, за да могат родителите на деца като Лендън в България да сравнят положението си с хората в Канада. Казвате, че Лендън е на 5 години?

Сара Джейн Патерсън: Да, точно така. Той има хромозомна делеция. Не знаехме това, преди да се роди. Когато беше на около 8 месеца, забелязах известно забавяне в развитието му ‑ той си седеше спокойно, но не можеше да прави много неща, характерни за тази възраст. Трудно се установяваше визуален контакт с него, не спеше добре през нощта, всъщност през първите 16 месеца се будеше на всеки 20 минути! Като цяло беше здраво дете и никой не ми вярваше, че има нещо нередно. При едно от посещенията при педиатъра установихме, че главата му е по-малка от нормалното и му направиха ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).