Колебанията, страховете и усмивките

_MG_7527.JPG

ЖИВЕЯ ТУК И СЕГА

интервю на Астрид Айхщет и Анина Тиле; снимки: Щефан Нимесгерн

Автобиографията му вдъхнови филма „Недосегаемите”. Филипе Поцо ди Борго е на 62 години. След падане с парапланер е парализиран. Оттогава се застъпва за нормалното съществуване на хората със и без увреждания.

Във Вашата фирма Ви наричаха „булдозерът”. Предвид натрупания опит щяхте ли днес да бъдете различен ръководител?

Мисля, че винаги съм бил ръководител, който уважава служителите си. Изисквал съм много от хората, които са имали привилегията да имат по-добро образование, т.е. от ръководителите и по-високопоставените служители. От друга страна, винаги съм бил отзивчив към тези, които не са имали този шанс и на които им се е налагало да изпълняват не особено интересни задачи. Днес вероятно бих се държал по-умерено.

Като погледна назад, вероятно бих отделял повече време за развитието на ефикасни процеси за групата като цяло, отколкото да изисквам резултати от всеки поотделно. Много повече бих търсил възможности за постигане на общи успехи. Бих препоръчал на хората на ръководни длъжности да не се съсредоточават единствено върху собствената си работа, а да се грижат и за постигането на семейно, духовно и физическо равновесие. Подобен подход в дългосрочна перспектива ще повиши тяхната ефективност. Бих задължил по-високопоставените служители да прекарват повече време с останалите работници, да им обясняват защо се занимаваме с определени неща и да изслушват съветите им. Така ще създадем поле за развитие на здравия човешки разум, което от своя страна ще доведе до качество на всички равнища.

Трябва ли предприемачите да наемат повече хора с увреждания?

Ако човек с увреждане има същите способности, както човек без увреждане, трябва да бъде назначен първият. Защо? Защото човекът с увреждане винаги ще добавя и нещо отгоре. Ще Ви дам пример с една сляпа телефонистка. Тя съсредоточава всичките си сетива върху процеса на слушане и така успява да възприеме и интонацията на събеседника. Освен радостта да принадлежи към екипа тя истински ще желае да бъде част от него и ще се идентифицира с фирмата. Освен това тя ще бъде дружелюбна и готова да слуша, за да може наистина да бъде полезна на събеседника си. С други думи, тя ще влага много повече от всеки друг служител със същите качества, дори това да коства на фирмата известна инвестиция за оборудване на работното място.

Едно предприятие ще върви толкова по-бързо напред, колкото по-развит е колективният дух между работниците. Служителят с увреждане сериозно би допринесъл за този процес. Освен това човекът с увреждане се нуждае от помощ. Назначете човек с увреждане и ще видите, че характерната агресия в междуличностните отношения ще намалее. Дори в началото това да е малко притеснително. Помощта, от която се нуждае човекът с увреждане, много бързо ще доведе до по-дружелюбни отношения между работниците.